DuPont изобретил найлона през 1935 г. и го използвал, за да произвежда изкуствени нишки, наречени монофиламенти. Монофиламентът е едностранно полимерно влакно, произведено в големи количества за различни отрасли. Той се произвежда от десетки производители с много различни видове полимери.
история
Найлонът е пластичен полимер, свързан заедно с амидни връзки. Тъй като линията не е тъкана и се състои само от едно влакно, то се нарича монофилно. Найлонът понякога се нарича полиамид (PA). DuPont разработи търговска продукция от найлон през 1939 г. и започна да изработва много полезни елементи от найлон, включително "найлони". Найлонът стана домакинска дума по време на Втората световна война и DuPont никога не се притесняваше да запази името. Монофиламентът също се произвежда в насипни ролки и се продава в различни отрасли за използване при производството на платове, автомобилни гуми, килими и др. Монофиламентите бяха важни, защото заобикаляха необходимостта от предене или тъкане на естествени влакна в прежда или конец.
Съображенията
Монофиламентите идват в много различни диаметри. Диаметърът се определя по време на производството. Колкото по-голям е диаметърът, толкова по-силен е линията. Монофиламентите се оценяват в "килограмов тест", което показва колко много мъртва тежест ще поддържа линията, без да се счупи. Монофиламентът е устойчив на гниене и има добра здравина на възел. Монофиламентите могат да имат по-голямо разстояние от опънатите въдици, което може да намали усещането за рибата. По-тежките монофиламенти могат да бъдат твърди и трудни за вратовръзка в добри възли. Монофиламентите ще се разпадат с прекомерно излагане на пряка слънчева светлина или топлина.
Корда
Монофиламентът сега се произвежда с различни полимери, които му придават различни характеристики. По-малко твърди моновлакна се използват за лидери на риболов. По-малък диаметър, но по-здравият моновлакна прави отлична подкрепа на барабаните за дълбоководно риболов. Тези линии позволяват по-голям двор с еднакви макари и линиите имат по-малко съпротивление под водата. Някои полимери са по-плътни от найлон и могат да се използват, когато се поиска потъваща линия. Флуоресцентното моновлакно е по-лесно да се види и дава на рибаря повече контрол над примамката или примамката му. Някои видове са само флуоресцентни над водата, така че рибата не може да види линията. Монофилите също понякога са плетени, за да създадат линия с по-нисък участък. Типичните сладководни рибари използват тестовете от 8 до 20 лв., С изключение на необичайно големи риби, като например мускус, езерна пъстърва или есетра.
